Menu:

История


Още в първите години след създаването на самолета и навлизането му в човешкият бит, най-напред разбира се като бойно средство е възникнала необходимостта от надeждно и сигурно управление.

Управлението на въздушното движение като наука от самото начало започва да се развива в две направления – за мирни и за военни цели. Често пъти тези две направления са имали множество пресечни точки, особенно в последното десетилетие, поради факта, че въздушното пространство в което се реализира процеса е общо за всички потребители.

С възникването на изтребителна авиация като средство за борба с въздушния противник, летецът е изпълнявал сближението с въздушната цел визуално. Затова той обикновенно е летял в определен район, или направо от летището е откривал целта, сближавал се е с нея и е водел въздушен бой. При това не е съществувало никакво управление от земята, а това не е и било необходимо, тъй като въздушните цели са изпълнявали полет със скорост около 100 км/час.

С увеличаване скоростта на полета на целите до 500 км/час е необходимо целта да бъде открита на 50км. Естественно визуално откриване на цели на такова разстояние е невъзможно. Това довело до необходимостта от управление на изтребителите от земята и тяхното насочване към въздушните цели. Така се ражда необходимостта от създаване на определена система за откриване и насочване и от професионални щурмани.

До Втората Световна Война, в СССР е била създадена първата система за откриване и насочване на базата на постове ВНОС (въздушно наблюдение, оповестяване и свръзка). Постовете ВНОС, визуално покривали въздушните цели и по телефона се оповестявали един-друг и летището на изтребителната авиация. След излитане на изтребителя, същият изпълнявал полет към най-близкият пост ВНОС, който с помощта на сигнали от земята указвал на летеца направлението на полета на въздушната цел, или района в който тя се намира.

Тази система за откриване и насочване се въвежда в нашата страна през 1947-1948г. и е действала до началото на 1952г. На всички тук са ясни недостатъците на такъв род оповестяване и управление.

С увеличаване височината и скоростта на полета на военните въздухоплавателни средства, тази система не е могла да осигури своевременното откриване на въздушните цели и надеждно насочване на изтребителите.

В средата на тридесетте години се появяват първите земни радиолокационни станции. На тяхна основа по-късно се създава системата за насочване, включваща в състава си и КП, където по определени свързочни канали постъпват координатите на самолетите от РЛС и постовете ВНОС. В КП планшетистите, получавайки координатите от РЛС и информацията от постовете ВНОС, нанасяли пътя на въздушните цели и изтребителите върху планшета. Щурманът-насочвач, с помощта на щурманските принадлежности, или окомерно решавал задачата за прехващане и по УКВ радиостанцията подавал командите за насочване към летеца.

Посоченият ред на оповестяване и насочване се въвежда в нашата страна в началото на 1952г., когато се създават и КП. През този период се поставя и началото на насочването на изтребителна авиация от планшет.

Очевидно, при по-нататъшното увеличаване на височината и скоростта на полета на въздушните цели системата за насочване от планшет не може да изпълява своите функции. С превъоръжаването на войските с по-вече и различни РЛС, с тяхното усъвършенстване и внедряване в КП, на тяхните износими индикатори (ИКО) и ИВ-индикатори за височина се създадоха условия за непосредственно и непрекъснато наблюдение на въздушната обстановка. Тези ИКО в периода 1955-1956 г. станаха основни работни места на щурманите-насочвачи. Независимо от това и до сега във всички КП заедно с ИКО на РЛС има и планшети.

Окомерното насочване непосредствено от ИКО има своите големи предимства, но независимо от това, необходимостта от все по-точни разчети, както и увеличаването на скоростта и маневреността на самолетите (свръхзвуковите скорости) довежда до необходимост от автоматизация процесите на насочването и извършването на ПЩР.

Първият опит в автоматизацията на решаване на задачата по сближаването с целта се явява „Прибора за насочване”. В него планшетистите ръчно въвеждали координатите на целта и изтребителя. Приборът изчислявал курса на изтребителя, който щурманът предавал гласно чрез радиостанцията. Скоро след това се появява системата за оповестяване и насочване, в която предаването на радиолокационната информация от РЛС в КП и на командите за насочване от КП на летеца се автоматизират. Приборът за насочване и системата за оповестяване и насочване се явяват база за последващо развитие на автоматизацията в насочването.

В началото на 70 г. на 20 век се появяват първите по-съвършенни автоматизирани системи за оповестяване, управление и насочване. Едновременно с изброените исторически събития се развива и Теорията на насочването. Усвояването на тази теория е необходимо за правилното използване закономерностите на полета на изтребителите за прехващане на въздушните цели, принципа на действие на апаратурата за насочване и действията на щурмана и летеца в процеса на насочването.

Подготовката на „щурмани-насочвачи” във ВНВВУ „Г.Бенковски”- Долна Митрополия започва в края на 60 –те години на миналия век. Първият випуск от 21 човека е приет през 1967г и през 1972 г. завършват 20 души.

През 1983г. е приет първият випуск РВД за БГА, които в последствие стават основният ръководящ състав на държавно предприятие РВД.

В краят на 60 и началото на 70 години започва подготовката на радарни ръководители на полети на РСП. Необходимостта от такова обучение е предизвикана от острата нужда от високо квалифицирани ръководители на кацане, които да имат добра теоритическа и начална практическа подготовка и бързо да се включат в бойно дежурство.

Общо, от началото на обучението на „щурмани- насочвачи”; „щурмани УВД (ВВС)” са приети 326 човека , от които са завършили по тази специалност 300 души.

За периода 1983-1998 год. подготовката като граждански РП в училището преминават 87 курсанта, болшенството от които в момента са радарни РП на различните работни места от ДП РВД.

За подготовката на „щурманите-насочвачи”, „щурмани-УВД” и „Ръководител кацане РСП” през тези години основно се е грижила катедра ”Щурманска подготвка”, която е създадена във ВНВВУ ”Георги Бенковски” през далечната 1959 год. С първи началник офицерът Кръстьо Панталеев/до 1964 год./. В последствие началници на катедрата са офицерите Иван Генов /1964-67 год./, Георги Радев /1967-1975год./, Иван Панамски /1975-1983год./, Веселин Заеков, Христо Иванов и Симеон Начовски. В различно време от създаването на катедрата в нея работят офицерите Димитър Вълчанов, Иван Кръстев, Любен Манов, Александър Стоев, Георги Кутинчев, Тодор Василиев, проф. Павел Пенев, Георги Тахчев, Пенчо Дулевски, Панко Рачев, Иван Балканов, Румен Пъпешков. В катедрата през годините като преподаватели работят и професионални щурмани-насочвачи. Основите поставя /покойният/ о.з. полк. Марин Ячев , а след него са: Симеон Начовски, Филип Иванов, Румен Янчев, Теодосий Тодоров, Димитър Чилингиров и Христомир Нелков.

Катедра ”Щурманска подготвка” прекратява съществуването си като самостоятелна катедра през 2001 год., като се обединява с катедра ”Тактическа подготовка” и сливането обособява името на новата катедра ”Щурманска и тактическа подготовка”. В края на 2002 год. следва ново преструктуриране и обединяване на три бивши катедри като името на новата катедра, актуално и в наши дни е „Организация и управление на тактическите подразделения и авиационно въоражение”. Катедрата е структурна еденица от състава на Факултет Авиационен на НВУ”Васил Левски”. Подготовката на курсантите със специалност „щурман-УВД” и „Ръководител полети” в момента се извършва основно от ПМЗ „Щурманска подготовка” към катедра „ОУТП и АВ”.

Като естествен резултат от рефомите в БА и вследствие на новите ни приоритети и отговорности като страна членка на НАТО и на Евроконтрол курсантите се обучават по обновени учебни планове с включени нови дисциплини и модули. В обучението на курсантите в момента e въведена електронна тестова система, за усъвършенстването на подготовката на обучаемите допринася и системата за управление на качеството на учебния процес. Въвеждането на кредитната система в образованието осигурява актуалност и признаване на дипломите по гражданската специалност.

Така накратко е описана историята и настоящето на избраната от нас професия, която може да бъде обобщена като радарен ръководител на полети.